Брой 29   страница: << първа | < предишна | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | следваща > | последна >>
 

Още за ориентирането на пчелите

    Един от интересните въпроси при отглеждането на пчелите е да се познава природата на рефлекса на пчелите за намиране на мястото на кошера. По този повод в сп. "Пчеловодство" - бр. 6 от 2003 и бр. 7 от 2003 г. И. А. Левченко от лабораторията по етология към пчеларския институт "П. И. Прокопович", бяха публикувани резултатите от извършените интересни проучвания по проблема. Досега е установено, че много насекоми при завръщането и намирането на своето жилище се ориентират по земните магнитни силови линии. При медоносната пчела, изследванията на Фриш и неговите ученици са показали, че пчелите намират своя кошер по зрителни ориентири. Тези изследвания са били наградени с Нобелова премия.
    Левченко провежда много интересни изследвания за ориентирането на пчелите като използва белязани пчели на възраст 5, 10, 18 и 35 дни и ги пуска на разстояние 100, 200, 500 и 2000 м от кошера. Резултатите са показали, че пуснатите 5 дневни пчели на 100 м от пчелина не са могли да се ориентират и да намерят обратния път. Тези на възраст 10 дни са намерили обратния път (80%), след като са били отнесени на 100 м. Много по-добра способност да се ориентират са показали 18-дневните и особено 35-дневните пчели. Първите, отнесени на 100 м, се връщат всичките в кошера. Отнесените на 200 м се връщат 86%, а на 500 м - 57%. От 35-дневните пчели, отнесени на разстояние 100 и 200 м всичките се връщат в кошера и съответно 80% - от 500 м и 47% - от 2000 м. Резултатите показват, че колкото са по-възрастни пчелите, толкова повече се увеличава способността им да се ориентират и по-голямо число от тях успяват да се завърнат в кошера.
    По-късните опити на автора показват, че способността на пчелите да се връщат в кошера зависи не само от тяхната възраст, но и доколко те са усвоили дадената местност. Този извод е бил потвърден с оригинален опит, при който пчелите са били приучвани да летят само в определена посока от кошера. След това са били белязани, улавяни при завръщането им и отново пускани от други посоки, в които преди това не са били летели. Пчелите, които са летели преди в дадена посока, са запомнили местността и след това голяма част от тях успява да намери правилния път и да се завърне в кошера. Обаче пчелите, които са пуснати от друга посока, не успяват да намерят правилния път, за да се завърнат в кошера. Автора прави опити като премества кошера на различно разстояние от старото място. Той установява, че при топли вечери, част от пчелите не се прибират през нощта в кошера, а остават и нощуват в природата. Връщайки се следващата сутрин в кошера, нощувалите в природата пчели, запазват в паметта си слънчевият азимут като отчитат времето на денонощието и разстоянието, на което те са се отдалечили предния ден при търсенето на храна.
    Авторът извършва оригинални опити като поставя пчелите с кошера върху водна повърхност по средата на р. Днепър. Едва на третият ден те започнали да летят до брега и да донасят нектар и прашец, след като многократно са се облитали и ориентирали. След третия ден преместват кошера на 10 м. При това преместване пчелите продължавали точно да намират мястото и да се завръщат в кошера. Тези и много други интересни опити за ориентирането на пчелите, дават основание на автора да направи следните заключения:
    1. Способността на пчелата да намира обратния път към кошера се появява след първия ориентировъчен полет и се усъвършенства постепенно в процеса на летателно-събирателната й дейност.
    2. Колкото е по възрастна пчелата и е по-голям индивидуалният й опит, толкова от по-голямо разстояние тя може да се ориентира и да намери кошера си, ако бъде пусната на различно разстояние от него.
    3. Пчелата намира обратния път за кошера съобразно положението на слънцето на небесния небосклон и надземните ориентири.
    4. При отсъствие на видими надземни ориентири около кошера (поле, водно пространство) преместването му на малки разстояния не дезориентира пчелите.
    5. Във всички варианти на опитите, изпълнени от автора, не е било установено способност на пчелите да запомнят мястото на разположение на кошера им в пространството като точка от земната повърхност. Според автора хипотезата за ориентирането на пчелите по магнитното поле на земята досега не е доказана.
    Резултатите от тези изследвания определено показват, че ориентири като по-високи дървета и други предмети около пчелина са важен елемент, който помага пчелите да намират по лесно обратния път при завръщането си в кошера.
 

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЕРГА Е ИЗГОДНО

    Пергата както е известно е продукт от цветния прашец, който пчелите складират във восъчните килийки, притъпкват го с главата и го покриват с мед. Прашецът преди това преминава през млечнокисела ферментация и се запазва под името "перга", която се използва от пчелите при отглеждане на пилото през пролетта на следващата година.
    Пергата, поради своето богатство на витамини, минерални соли, микроелементи и пр. се използва при лекуването на редица заболявания. Това е пчелен продукт, който поради трудоемкост не винаги се събира от пчеларите. А. Г. Чепик и Т. В. Торженова в сп. "Пчеловодство" - кн 2 от 2004 съобщават за разработена в Рязанската селско-стопанска академия и в Научно-изследователския институт по пчеларство механизирана технология за извличане на пергата от бракуваните пити. В предприятието питите се преработват, пергата от тях се извлича, а пчеларят получава восъчни основи и парична компенсация. Предприятието също получава доходи от реализирането на пергата.
 

ОЦЕНКА НА ЦВЕТНИЯ ПРАШЕЦ

    Цветният прашец широко се използва в пчеларството, медицината, хранителната промишленост и редица други отрасли на народното стопанство. За съжаление досега отсъства надежден контрол за неговото качество. Това крие опасност от проникване на недоброкачествен продукт, което може да даде лоши последствия. В сп. "Пчеловодство" - кн. 2 от 2004 г. В. С. Филатов повдига въпроси, свързани с ветеринарно-санитарната оценка на цветния прашец. Известно е, че прашеца от различните растения има различна биологична стойност. Така например, съдържанието на суровият протеин се колебае в прашеца от 13,5 % (ела) до 41,9% при (ива), при болшинството прашецоносители този показател е в пределите на 24-33%. В зависимост от влиянието на прашеца върху състоянието на пчелите той се разделя на три категории:
    Първа - висока биологическа стойност (ива, кестен, плодни дръвчета и житните, мак, детелина, репица, дива ряпа, горчица);
    Втора - средна и относително висока ценност (слънчоглед, топола, клен, бряст, дъб, бук, леска);
    Трета - ниска ценност (елша, бреза, черна топола, бор, ела).
    Забелязано е, че при хранене на млади пчели с прашец от борови и смърчови видове продължителността на живота им се скъсява.
    На основата на казаното дотук автора смята, че при продажбата на прашец следва да се отчита основният видов състав на прашецовите зърна, тъй като в редица случаи прашецът предизвиква алергични заболявания както при хората, така и при пчелите - прашецова токсикоза. Често пъти това е свързано с ранния цъфтеж на дърветата, житните и плевелните треви, когато се образува значително количество прашец, чиято алергенна активност е голяма.
    Цветният прашец, донасян от пчелите, се събира с помощта на прашецоуловители. Най-универсални и прости за работа са навесните прашецоуловители. Тях може да поставяме на всеки кошер и леко се свалят, когато не са ни нужни. Обаче следва да се отбележи, че при използване на навесни прашецоуловители, прикрепени към долната прелка, която се явява санитарна, в прашеца често попадат загинали ларви, инфектирани от американския или европейския гнилец, от аскосферозата, от аспергилозата и т.н., което води до заразяването на прашеца. Поради това прашец следва да се събира само от прашецоуловител закрепен на горната прелка.
    Прашецоуловители преди повторна употреба при други пчелни семейства следва да се дезинфекцират. За тази цел разглобяващите се детайли се очистват от прополиса и восъка с метален рамкоповдигач. Може да се извърши влажно механично очистване с четки. След това те се промиват с вода и се изсушават на въздуха. После се извършва гореща дезинфекция (50-70 градуса по Целзий) с 3% сода каустик или 5% воден разтвор на кислородна вода.
    При събиране на прашец е необходимо да имаме сведение за провежданите химически обработки на медоносните посеви с цел да се вземат своевременно съответните мерки. Не следва да се събира цветен прашец от места около автомобилни пътища, около заводи, фабрики и други промишлени предприятия. Както е известно прашецът от растенията в най-голяма степен характеризира степента на замърсяването на околната среда. Така по данни, получени от автора, радиоактивното замърсяване на прашеца, съответно пергата, е 500 пъти по-високо, отколкото на меда в едно и също пчелно семейство. Следователно прашец може да се събира само от здрави пчелини и в местности, където не са провеждани растително-защитни мероприятия. Прашецът трябва да се изследва за наличие на причинители на пчелни болести. Затова изпращат в лабораторията средна проба от пчелен прашец в количество 150 гр, взета от различни места.
    Забранява се продажбата на прашец ако в него са открити:
    - несъответствие на опаковката;
    - органолептически отклонения от нормата;
    - при водно съдържание повече от 12%;
    - механически примеси повече от 0,1%;
    - токсични показатели;
    - радиоактивно замърсяване;
    - наличие на причинители на заразни заболявания по пчелите;
    - не се разрешава продажбата на прашец с признаци на увреждане от плесен, ларви на молци и др. вредители.
    Голяма загуба на запасите от прашец в пчелните пити може да нанасят прашецовите акари. Понякога те напълно разрушават прашеца. Той се превръща в дребно раздробена златистокафява маса. С помощта на микроскоп могат да се видят мъртвите и живи паразити. Повреденият прашец губи своите хранителни свойства и не се използва от пчелите. Отчитайки обстоятелството, че прашецовите акари се развиват преимуществено при наличие на повишена влажност, то питите с перга следва да се пазят на сухо място. Следва да се отбележи, че пращец, замърсен с акари, може да бъде опасен за човека.
    Вредители на запасите от перга в питите и в изсушения прашец са восъчният и дрешният молци. За борба с тях се използва многократно опушване на помещението със сяра. Акарите загиват след 15 минути от опушването, но техните яйца не загиват, поради това е необходимо след 7-10 дни опушването да се повтори.
    Авторите подчертават, че ветеринарносанитарната експертиза на прашеца е много необходима и изисква успешно да бъде решена.
 

горе

 
 
 © Copyright 03.2004. gan. Публикуването на пълен или част от текст или снимка под каквато и да е форма без разрешението на редакцията е закононарушение! Гласувай за нас в ASL