Брой 27   страница: << първа | < предишна | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
 

ПЪРВИ ФЕСТИВАЛ НА МАНОВИЯ МЕД В СТРАНДЖА

   
    Проф. Георги ЦАНКОВ
    На 5 и 6 август т.г. в Царево беше проведен първият фестивал на мановият мед. Фестивала се провежда на основата на спечелен проект по програмата ФАР от Центъра за аграрна информация и консултации. Символичен домакин на фестивала е пчеларско дружество "Мана" гр. Царево. Проекта се подкрепя и от община Царево и цялата общественост от района. За участие във фестивала бяха поканени и участваха пчелари от района на Странджа, производители на манов мед, така и техни колеги от останалата част на Бургаска област и страната.
    На фестивала бяха изнесени лекции от български учени и специалисти в областта на пчеларството. Организирано беше изложение на пчеларски продукти, произведени в района. Беше проведен конкурс за "Царица на мановия мед" и за "мед с най добри органолептични качества. За участниците беше организирана и изнесена богата фолклорна програма.
    Участниците във фестивала изслушаха с внимание и задаваха много въпроси във връзка с изнесените доклади: "Източници на маната в Странджа" - проф. Георги Цанков, "Биологично пчеларство" - Димо Димов, "Продуктивно пчеларство" - Младен Котларски и "Възможности за финансирането на пчеларството" - В. Бялков.
    Странджа е екологически чист район. В него се произвежда прочутият странджански манов мед, със специфична електропроводимост - над 0,8 милисименса. Мановият мед е богат на минерални соли, микроелементи, органични киселини и др. Той е тъмен до черен и има специфичен аромат. Съдържа антиоксиданти с противотуморно действие. Много добре действа при анемии, чернодробни заболявания и заболявания на жлезите с вътрешна секреция. Това е търсен продукт на европейските пазари, където се заплаща по-скъпо от нектарния мед. Очаква се проведеният първи фестивал да допринесе за популяризирането на мановия мед и за развитието на пчеларството в района.
    До участниците на фестивала писмено поздравление беше изпратено от г-н Пламен Иванов - председател на Национален браншови пчеларски съюз и от проф. д-р Кънчо Кънчев - гл.редактор на "Пчеларски Вестник" и зам. председател на НБПС.
    На фестивала присъстваха и депутатите Коста Костов, Любен Корнезов и Ангел Тюркчиев. Те поздравиха участниците и връчиха наградите. Под мотото: Царево - царството на мановия мед, като царица на мановия мед беше наградена Мара Стоянова Тодорова. Приз за най-висока електропроводимост - 1,42 милисименса получи Димо Стоянов, а с приз за най-добри органолептични показатели беше награден Георги Гочев от Поморие. Конкурса беше оспорван и анонимен. Грамоти получиха и всички участвали изложители и изнесли доклади на фестивала.
    Всеобщо беше мнението, че са на лице условия фестивала да се превърне в ежегоден и с международно участие.
 

Знаете ли че

  • Ако пчелната пита е само частично повредена от мишки тя може да се използва отново след промиване с вода и последващо изсушаване. Към водата трябва да се добави калиев перманганат до оцветяването й в светло розово и промиване само с вода.
  • Изтръскването на пчелите от питата при преглед и връщането й след това в кошера съкращава полетите им с 20-30 минути и само в изключителни случаи (изтръскване на няколко пити) до 2 часа.
  • В пчелни семейства с млади майки, които интензивно снасят яйца до късна есен, прашецовите запаси обикновено са недостатъчни или въобще може да липсват.
  • Допълването на хранителните запаси през есента трябва да се прави с по-гъст захарен сироп при съотношение на захарта към водата 4:3; 10:7 или 3:2. Не се допълват запаси със сироп с концентрация по-ниска от 1:1.
  • При благоприятни климатични условия майките може да снасят яйца и през ноември. Установени са дори случаи, когато те не престават да снасят яйца. Смята се, че това зависи най-много от външните природни фактори - топли есен и зима.
  • От кой кошер е излетял пчелният рой може да се установи лесно! Веднага след хващане и заселване на роя в кибритена кутийка се поставя брашно и малък брой пчели от роя. Пускат се да излетят в пчелина. Отначало те летят към мястото, където е бил роя, но тъй като не го откриват се насочват към кошера, от който са се роили.
 

Да си спомним с поклон за делата им

    Един древен философ е казал, че признавайки новото трябва да забравим всичко старо! Без да се отнасяме критично към такава мисъл не можем да си позволим да забравим изцяло миналото, понеже без миналото не би имало настояще. Нали затова е историята. А историята в крайна сметка си казва последната дума за доброто и лошото, за приносите на отделните личности в развитието на човечеството, независимо за коя област от прогреса се отнасят, дори и когато се касае за развитието на пчеларството. В тази връзка смятаме, че ще бъде интересно за читателите на вестника да знаят нещо и за пионерите и за техните последователи, които поставиха и градяха основите на днешното пчеларство. Затова си позволяваме да открием тази рубрика и да не забравяме, че нищо не започва от днес! При биографичните справки ще бъдат ползвани данни и от Българска пчеларска енциклопедия.

Вацслав Стрибърни

    Роден е през 1853 г. в село Лидице - Чехия. Преди и след завършването на образованието си по ботаника работи като градинар и управител на някои от парковете и градините на графовете край Прага.
    Наскоро след освобождението на България от турско робство той се отзовава на поканата на румелийското правителство, идва в България и става учител в държавното земеделско училище - Садово, Пловдивско.
    Преподава градинарство и пчеларство. За първи път въвежда разборния кошер и от самото начало на преподавателската си дейност учи учениците си за работа с тази система т.е. става един от основоположниците на модерното пчеларство у нас.
    Освен с преподавателска дейност Стрибърни започва да проучва и флората на България като описва повече от 3000 вида. От описаните от него растения у нас около 400 са нови за ботаниката тогава, а 24 носят неговото име.
    Вацслав Стрибърни ще се помни и с други дейности в областта на земеделието. Той пръв внася в България градинската ягода, с което само за няколко години в началото на 20-ия век създава поминък на много хора. Смята се, че е пионер не само в пчеларството, но и в овощарството.
    За големите му заслуги за пчеларството у нас е избран за почетен член на съществуващото вече Пчеларско дружество в България, а за цялостната му дейност у нас и за член на Българската академия на науките.
    Вацслав Стрибърни умира на 80 годишна възраст през 1933 г., оставил светла диря и в Българското пчеларство.

горе

 
 
 © Copyright 03.2004. gan. Публикуването на пълен или част от текст или снимка под каквато и да е форма без разрешението на редакцията е закононарушение! Гласувай за нас в ASL