Брой 16   страница: << първа | < предишна | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
 

Доцент Бижо Бижев

ВСИЧКИ ПЧЕЛИ В БЪЛГАРИЯ СА КРЪСТОСКИ

    Роден на 1.12.1922 г. в с. Драгановци. Завършва Севлиевската гимназия и заминава на бойното поле да защитава свободата на Родината. За бойни заслуги в Отечествената война е награден с 3 български и 1 съветски медали.
    Завършва Агрономическия факултет на Софийски университет през 1948 г. и е един от създателите на Зоотехнически факултет. Като специалист в отдел "Кадри" на бившата Селскостопанска академия - София участва в подбора и назначаването на много преподаватели и служители, които оставиха трайни следи в утвърждаването на зоотехническата наука. Любовта към пчелите, стремежът към науката го насочват към преподавателската работа и от 1951 г. вече е асистент по пчеларство към катедра "Дребни животни", където през 1963 г. е хабилитиран за доцент. Създава първата учебна база, първите учебни планове, първите учебни помагала, първия учебен пчелин, където дълги години са обучавани бъдещите зооинженери, специалисти по животновъдство.
    Доц. Бижев е съчетание на интелект с дълбоки познания, трудолюбие, сърдечност и пословична скромност, човек, който повече работи и по-малко говори за себе си.
    Под неговото научно ръководство успешно защитават дисертациите си един виетнамски, един сирийски и един български аспиранти, а много студенти своите дипломни работи.
    Научните му разработки са в областта на храненето, отглеждането и развъждането на пчелите. В лекциите си представя научните достижения в пчеларството. Задълбочените познания му дават възможност да разглежда от различни гледни точки пчеларските проблеми и да предложи най-верния път за решаването им. Огромна е научната и пропагандаторската му дейност. Той е търсен и компетентен специалист по Пчеларство. Дългогодишен член е на ЦС на "Българския пчеларски съюз" и редакционната колегия на сп. "Пчеларство". Лектор е от национален мащаб към "Дружеството за разпространение на научни знания". Публикувал е над 200 научно-популярни статии.
    Автор е на много учебници, ръководства, монографии и книги. Участвал е в написването на Българска пчеларска енциклопедия, претърпяла няколко издания, в т.ч. и на чужд език. В продължение на 50 години доц. Бижев със своите знания и опит активно подпомага пчеларската наука и практика.
    За дългогодишната си преподавателска и научно-изследователска дейност е награден с орден "Кирил и Методий" I степен.

Занятие на тема: Осведомителен пролетен преглед - 1954 г.

С неговите ученици - сега вече преподаватели.

    Доц. Бижев, Вие сте известен учен и педагог. Има ли обективни или субективни причини за по-ограниченото Ви включване в живота на организираното пчеларство?
    - Не е вярно, че не съм участвал активно в пчеларския живот. Членувал съм над 30 години в редколегията на сп. "Пчеларство". Прегледал съм над 1000 статии с въпроси от практиката, отговарял съм на редица въпроси. В продължение на над 20 години съм изнасял лекции за пчеларството в цялата страна. 35 години съм преподавател по пчеларство в зоотехническия факултет на Тракийския университет. В продължение на 24 години бях член на Пленума на Централния пчеларски съвет. Бях делегат и на конгреса във Варна през 1989 г., когато Пчеларският съюз беше узурпиран, а ръководството му беше сменено по указание на секретар от управляващата тогава БКП.
    Има и субективни причини. Първата е, че преди 28 години почина съпругата ми. Същата година се откри факултета в Стара Загора, реших да отида там. Беше ми направено предложение за професура, но аз отказах и повече с този въпрос не съм се занимавал.
    - А сега да поговорим за някои проблеми от практиката на пчеларството. Какво е мнението Ви за методите, по които се определя и изчислява нектаропродуктивонстта. Знаем, че то е малко по-специално.
    - Според мен най-точният метод за определяне на нектаропродуктивонстта е "контролният кошер", всички останали методи са неточни. Вместо да се мъчим да извличаме от цветовете нектар с пипетка, по-добре е да оставим тази дейност на пчелите и да проверим тяхната продуктивност в контролния кошер.
    - Можете ли да твърдите, че в България има чисти линии от местната пчела?
    - Твърдя, че няма. Макар че имаше някои съхранени популации в най-затънтените райони на страната, където хората нямаха достъп. Но сега и там ги няма. Всички други пчели са кръстосани. Защото години наред в България се внасяше италианската порода. А по вина на Опитна станция по пчеларството в София бяха внесени 4 чужди породи, които се кръстосаха с нашата местна пчела. По този начин се разчиташе на т. нар. "хетерозисен" ефект, но качествата на първото поколение се разпадат и се губят при следващите поколения.
    - А отношението Ви към т.нар. "резервати"?
    - Този въпрос също е свързан със споменатите кръстоски. Допусна се груба грешка още при решаването на този въпрос. Навремето се реши неправилно съхранението на местната порода пчели /която и без това вече не съществуваше/ да се разпростре върху голяма територия. По този начин контролирането на породата стана невъзможно. Така идеята се провали, на практика в България резервати не е имало и няма.
    - Бихте ли пожелали нещо на вестника и на съюза, който го издава?
    - Прочетох внимателно целите и задачите на Националния браншови пчеларски съюз и в това отношение приемам за правилен и призива на ст.н.с Боян Първулов да се предпазваме от користни лични интереси, от хора, които се стремят да си правят собствен малък бизнес, а да работим за каузата на пчеларството в България.
    Затова подкрепям призива за обединяване на всички, които работят в този бранш. Добре е съюзът да си сътрудничи с научните работници и преподаватели от аграрните факултети на висшите учебни заведения.
Екип на "Пчеларски вестник"

Пчелни рояци и гнездови кухини

Клеранс КОЛИСОН, Държавен институт на Мисисипи
    Това се случи по време на ентомологичен лагер, през третата седмица от юли.
    Забелязахме изсъхнало дърво с дупка от едната му страна, на около 15 метра от земята, пред което пчелите осъществяваха облитане. В първият момент реших, че това е пчелна хралупа, от която излитат и се приземяват пчели, извършвайки рутинната си дейност по отглеждане на семейството, но се появи бучене и то се засилваше с всеки изминал момент. Тогава реших, че това може да бъде явление, причинено от дразнител в гнездото. След няколко минути, шумът намаля, количеството на летящите пчели също. След кратко наблюдение установих, че голяма група пчели бавно припълзява по ствола на дървото и влиза в дупката. Току що бяхме станали свидетели на преместването на пчелен рояк в нов дом.


    Отговорете на следващите въпроси, за да разберете доколко добре познавате процеса на роене при пчелните семейства, а така също и предпочитаните от пчелните рояци характеристики за заселване в гнездови кухини.
    Първите 9 въпроса отбележете с ДА или НЕ като всеки един от тях ви носи по 1 точка.
    1/ Майката и пчелите работнички изплозват "Насоновите си жлези", за да ориентират полета на рояка до новото му жилище.
    2/ Естествените восъчни пчелни пити са винаги паралелни една с друга, като съществува вероятност за изкривявания по техния вертикал.
    3/ Новосформираният рояк ще започне да изгражда восъчни пити при наличие на майка и се намира на място със слаба светлинна интензивност.
    4/ В естествена пчелна гнездова кухина, пчелите започват едновременното изграждането на множество паралелни восъчни пити.
    5/ Пчелите предпочитат гнездовите входове да се намират на върха на пчелната гнездова кухина.
    6/ Когато пчелите-разузнавачки търсят подходящо място за заселване на пчелният рой, те навлизат в кухини, за да преценят подходяща ли е големината на съответната кухина.
    7/ Пчелни гнезда, чийто вход е с източно изложение, се предпочитат от пчелите.
    8/ Мед и прашец обикновено се складират встрани и под пилото на естествените восъчни пити.
    9/ Пчелите предпочитат дивите гнездови кухини да са разположени на високо пред тези на нивото на земята.
    Следващите въпроси (с изключение на въпрос 18) ви носят по две точки всеки.
    10/ Пчелите предпочитат обема на естествената гнездова кухина да е:
    а/ 60 литра
    б/ 40 литра
    в/ 20 литра
    г/ 80 литра
    д/100 литра
    11/ Дивото пчелно гнездо притежава всички тези характеристики освен :
    а/ защитено и сумрачно място;
    б/ малък и защитен вход;
    в/ хексогонални (мекостенни) клетки, изградени върху паралелни пити, отделени една от друга на подходящо за пчели разстояние;
    г/ разделение на пилото и храната;
    д/ естествените восъчни пити са прикрепени към гнездото отгоре, странично и отдолу;
    12/ В дивите пчелни гнезда пчелите-работнички изграждат естествени пити с .............% площ от търтееви килийки.
    а/ 15%
    б/ 5%
    в/ 20%
    г/ 10%
    д/ 25%
    13/ Отделянето на восък е много енергоемко, което струва на пчелите най-малко кг мед за производството на 1 кг восък.
    а/ 3 кг
    б/ 7 кг
    в/ 9 кг
    г/ 6 кг
    д/ 5кг
    14/ Пчелните рояци предпочитат да се настаняват в гнездови кухини намиращи се на ..........м. височина от земята.
    а/ З м.
    б/ 3.5 м.
    в/ 5 м.
    г/ 4 м.
    д/ 2.5 м.
    15/ Посочете две характеристики, според които последващите рояци се различават от първият рояк.
    16/ Посочете две основни условия необходими за започването на градеж на восъчни пити във вече заселило се семейство.
    17/ Обозначете две основни характеристики, според които търтеевите килийки се различават от работническите пчелни килийки.
    18/ Обяснете явлението, според което роевата топка се завръща в кошера с майка след около 10 мин. след неговото напускане. (1 т.)
    19/ Посочете два признака, различаващи напускането на кошера от всички пчели от изрояването.
    20/ Кои са двете основни функции на восъчните пити в пчелното семейство.
Превод: Т. ЗЛАТАНОВ

горе

 
 
 © Copyright 03.2004. gan. Публикуването на пълен или част от текст или снимка под каквато и да е форма без разрешението на редакцията е закононарушение! Гласувай за нас в ASL