Брой 16   страница: << първа | < предишна | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | следваща > | последна >>
 

ОТКЪДЕ ПЧЕЛИТЕ СЪБИРАТ МАНОВИЯ МЕД?

    Проф. д-р Георги ЦАНКОВ
    За своето нормално съществуване пчелите използват за храна въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и вода. Тези храни те получават от нектара и цветният прашец, събирани от цъфтящата растителност. Освен нектар, пчелите събират и така наречената мана, от която приготвят мановият мед. Той, е с много по-голямо съдържание на минерални соли. В сравнение с нектарният мед има високи целебни свойства. Използва се преди всичко при малокръвие и др. заболявания и често неговата цена е почти една трета по-висока от цената на нектарния мед. В същото време обаче, когато пчелите остават да зимуват само на манов мед и нямат възможност за чести облитания, то те загиват от така наречената манова токсикоза. При условия, с чести затопляния през зимата и възможности за облитане на пчелите ,загиването им от мановата токсикоза е незначителна.
    Много често, пчеларите добиват по-големи или по-малки количества манов мед без да знаят от къде пчелите го събират и какви са условията за получаването на по-голями количества манов мед.

    По дървесната растителност, се развиват редица насекомни вредители. Част от тях, като листните и щитоносните въшки са тясно свързани с получаването на мановия мед. Тези насекоми имат смучещи устни органи и се хранят със сока на растенията. От сока те си набавят необходимите им белтъчини. Белтъчините в растителния сок са в много малки количества. За да задоволят своите потребности от тях, те изсмукват много сок. В растителният сок има големи количества захарни вещества, които биват изхвърляни заедно с екскрементите на смучещите насекоми. Те се появяват, като капчици, по иглиците, по листата или по растителността, която се намира под нападнатите от листните и щитоносни въшки дървета, от където пчелите ги събират. От листата, пробити от вредителите изтича сок, който пчелите също събират. Това е другият вид мана.
    Проучванията показват, че в Гърция до 65% от събираният мед е манов (Santas,1983). Мана се появява преди всичко по смърча (Picea abies L.Karsten), елата (Abies alba Miller), гръцка ела (Abies cephalonica Loudon), бора (Pinus sp.), дъба (Quercus sp.), бука (Fagus sp.), кестена (Castanea sativa Mill.), липите (Tilia sp.), кленовете (Acer sp.)(Schmidt, 1981).
    Извършените проучвания у нас показаха, че освен от листни и щитоносни въшки, пчелите събират мана също така и от дъбовите желъди, нападнати от желъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи.
    Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана зависи от редица фактори, като температура,наличие на валежи и др. Освен това, между листните въшки и мравките в горското насаждение, съществува много тясно взаимодействие (симбиоза). Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравките доближават листните въшки и с антените си ги потупват по гърба. Листните въшки отделят капка сладки екскременти, които мравките отнасят в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана.
    Между мравките и пчелите е налице конкуренция по отношение на събирането на мана от дървесната растителност. Освен мравките и много други насекоми смучат мана от листата на дърветата и по този начин се явяват също конкуренти на пчелите, които използват маната за приготвянето на мановият мед. Общо обаче е мнението, че пчелите и мравките не са конкуренти, а партньори. Това е защото мравките се грижат за листните въшки, а пчелите събират мана. Останалата от пчелите несъбрана мана бива събирана и оползотворявана от мравките.
    Интересни данни за количеството на получаваната мана съобщава Heinbach 1986. Според него, от едно липово дърво с около 50 000 листа, нападнато от листната въшка Eucalipterus tiliae, за вегетациония период се получава до 45 kg мана.
    Самият манов мед в сравнение с нектарният е обикновено по тъмен. Проучванията са показали, че количеството на минерални соли в мановият мед са много повече, отколкото в нектарния. От захарите особено характерно е наличието в него на мелицитозата. Маната от различните дървесни видове е с различен захарен спектър (Schmidt, 1981). Според същия автор, при различните партиди от манов мед е различно и съдържанието на мелицитозата. Интереса към проучването на продуцентите на мановият мед, както в нашата страна, така и в другите страни, се увеличава. У нас е приет и се разработва проект, свързан с проучванията на продуцентите на манов мед в района на Странджа. Очаква се той да даде нови данни относно особеностите в развитието на насекомите, свързани със събирането на голями количества на манов мед в този район.
 

МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯ

КОМУНИГА

    У нас се срещат няколко вида комунига. Някои от тях са едногодишни, други - двегодишни. Всички принадлежат към сем. Пеперудоцветни. В пчеларско отношение представляват интерес главно бялата комунига (Melilous albus) и жълтата комунига (Melilotus officinalis).
    Бялата комунига се среща у нас като диворастяща по нивите, ливадите, покрай пътищата, сечищата и на други места. Засява се и за зелено торене. Отглежда се и като културно растение за фураж, защото съдържа по-малки количества от алкалоида кумарин в сравнение с жълтата комунига. Тя е двегодишно растение, но има и едногодишни форми. Стъблото є е гладко, разклонено, като разклоненията завършват със силно удължени класовидни съцветия. Цветчетата са малки, бели и извънредно много. Цъфтенето започва от долния край на съцветието и продължава много дълго време. Започва обикновено през юни и продължава до късна есен. Падането на слана и мраз слага край на цъфтежа. При скосяване на посева на височина 15 см над земята той силно брати и в непродължителен период от време започва отново да цъфти. Получената зелена маса се използува за силажиране, за хранене в прясно състояние или се изсушава за сено.
    По такъв начин може да се съчетаят правилно нуждите на животновъдството и пчеларството. Използуването на бялата комунига като фуражно и медоносно растение оправдава напълно отглеждането й на големи площи. Отглеждането й само като медоносно растение и за получаване на семе също така е напълно оправдано, тъй като тя е отлично медоносно растение. От направените в това отношение опити е установено, че от 1 дка посев може да се получи 30 кг и повече качествен мед. Изследването на нектаропродуктивността при бялата комунига в условията на Северен Кавказ е показало, че при сушаво лято е получено средно по 0,16 мг нектар от едно цветче, като отделни цветчета са дали до 0,5 мг при 45 % захарност.
    Медът, получен от бяла комунига, обикновено е безцветен или бледо кремав със зеленикав оттенък.
    По отношение на почвата комунигата е невзискателна. Тя се развива добре и на по-бедни и сухи почви благодарение на мощната си коренова система и на главния вретеновиден корен, който може да достигне на дълбочина до 2 м и повече. Издръжлива е също така на продължителни засушавания и на ниски температури.
    Като се имат предвид тези нейни качества, комунигата трябва да се използува най-широко не само като фуражно и почвоукрепващо, но и като ценно медоносно растение. Тя може да се засява на по-големи площи на всички неизползувани участъци земя покрай напоителните канали, пътища, припчелни участъци, сечища и др. По такъв начин значително ще се повиши медопродуктивността в района на пчелина.
 

горе

 
 
 © Copyright 03.2004. gan. Публикуването на пълен или част от текст или снимка под каквато и да е форма без разрешението на редакцията е закононарушение! Гласувай за нас в ASL