| |
ЗАБАВНА
Пчели - сапьори
Пчeлите са по-умни, отколкото се предполагаше досега, твърдят учени от Свббодния университет в Берлин. Когато пият подсладена вода, развиват мисловни процеси, типични само за гръбначнитв животни. В състояние са да се ориентират в сложна обстановка и да различават категориите «еднакьв» и «различен».
По всяка вероятност пчелите имат способността да разпознават цветовете и тчхното разположение.
Американски учени "дресират" пчели за откриване на експлозиви и опасни химикали по специална програма на Пентагона, разкри “Ню Йорк таймс”.
Още след първите тренировки пчелите показали по-голям интерес към бомбите, отколкото към цветния прашец.
За да бъдат локализирани при акция били снабдени с малък радиопредавател с размерите на прашинка сол.
|
|
|
Преди три години учените възнамерявали да използват пчелите за откриване на мини. При тренировките «умните» насекоми незабавно открили обработен с експлозиви камион. Оттогава започнали да обучават жужащите агенти за откриване на адски машини. “Доказахме, че пчелите имат по-чувствително обоняние и от кучетата”, заявил Алън Рудолф, шеф на програмата към щатската военноизследователска агенция “Дарпа”.
Пчелите безпогрешно откриват експлозиви при 99 на сто от случаите. Това се твърди в доклад на изследователската лаборатория към щатските ВВС.
Насекомите обикновено действали в колонии, обе-диняващи 1200 “търсачи” на експлозиви.
Медът като лечебна храна
|
|
Медът е бил отлична храна, средство за подслаждане и лекарство не само на предисторическия човек. Него са го ценели и старите народи, още повече, че след продължителната му употреба започнали да му приписват специално лечебно и подсилващо действие. Наричали са го еликсир на младостта и живота.
|
В африканските страни (особено в Абисиния) и у народите с древна култура в народната медицина медът е бил важно лекарство за вътрешна и външна употреба.
Според египетски документи, писани на папируси, още от най-стари времена медът се е използувал като лекарство. Египтяните го употребявали като лекарство против физическа слабост и като чудотворен мехлем за лекуване на рани.
В староеврейски времена мъдрият цар Соломон съветвал своя син да яде мед, защото медът е хубав и от него ще добие мъдрост.
За храна асирийцпте и вавилонците нзползували каша от мед, мляко, зехтин и др.
Хипократ, известният древногръцки лекар, наричан баща на медицината, пише, че виното и медът и при болните, и при здравите се прилагат най-резултатно, когато се вземат в подходяще време и количество. На болните е дозирал чист мед като питие, смесено с мляко като подправка в супи и други ястия, или го предписвал смесен с други медикаменти при различните заболявания на черния дроб, бъбреците, стомашните и чревните болести. За външна употреба го предписвал при рани.
Гален препоръчвал горещо мляко с мед. Плиний го препоръчвал и против циреи. Изидор смятал меда за най-сладката и най-чистата течност, използвана в медицината.
Още от ранните векове на нашата ера медът се е смятал и ценял като подмладяващо и полово стимулиращо средство. В Средновековието не е съществувало любовно питие без прибавка на мед. На Изток на меда и до днес се приписва това качество, особено на меда, смесен с кашичка от ленено или слънчогледово семе.
Египтяните и гърците са давали на своите деца редовно мед, особено на закуска, и го ядели течен или на пити. На обяд не е липсвало старо вино от мед. Римският философ Корнелий Целз твърдял, че трябва да се лекува бързо и приятно, по възможност само с мед. Освен това той пише, че лекарството от лекарите е горчиво, но медът от ръцете на боговете е сладък. Римският писател и поет Петроний (живял по времето на Нерон) в произведението си "Сатирикон" възхвалява отличния вкус на охлюви в меден сос. Големият римски поет Хораций с нетърпение очаквал да му поднесат яйца с мед. Диаскаридес препоръчвал и предписвал на своите пациенти за външно приложение мед с каменна сол.
Старата китайска медицина от преди 5000 години е приписвала на женшеновия корен с мед чудотворна лечебна сила, която лекува всички болести. Китайците и другите народи от Далечння Изток и днес употребяват меда като лекарство и като средство за продълженне на човешкия живот.
Лечебните качества на меда са описани и в старите руски "Лечебники", където са дадени много рецепти с мед и лечебни билки.
Следователно медът се е смятал като всестранно добро средство за хората до времето, когато изтъкнатият химик Марграф открива захарта в обикновеното бяло цвекло. С разширяването на производството и продажбата, и с поевтиняването на фабрично произведената цвеклова захар медът във всяка цивилизована страна все повече се е измествал от менюто на домакннствата, разбира се във вреда на здравето. Медът е изгубил своето приложение и в резултат на големия прогрес на медицинската наука, на откриването на много ефикасни лекарства против различни болести.
Но благодарение на съвременната наука биохимия и изследванията медът в най-ново време отново излиза на почетно място, което от най-стари времена му е принадлежало.
Съвременните изследвания и биохимични анализи доказват не само неговата лечебна сила, но и голямото му функционално и биологично значение като храна на човека. Затова медът никога не може да се замени със заводски произведената захар.
Учени, лекари и изследователи със световна известност са констатирали неговото лечебно действие при много болести.
|
|
|
Древни рецепти
|
Медени курабии, украсени с бадеми
Продукти: 2 супени лъжици мед, 140 г пудра захар, 350 г фино брашно (и повече), 2 яйца, 1 чаена лъжичка канела, анасон и карамфил общо, половин бакпулвер, 50 г кандирани портокалови кори, 100 г бадеми.
Техника на приготвяне. В съда се смесват и се бият яйцата, захарта, медът и подправките до запенване. Към тази смес се прибавя брашно, в което са разбъркани бакпулверът и нарязаните портокалови кори. Още веднъж се омесва добре тестото върху посипана с брашно дъска, за да стане разтегливо, и се оставя да отлежи 2-3 часа. От него се правят топчета, големи колкото орех, подреждат се нарядко в леко намазана тава. Пекат се в средно загрята фурна. докато получат златистожълт цвят. Когато изстинат, заливат се с какаова глазура. (след като са готови, поставят се в книжни кошнички и се украсяват с бадеми.
Медени бишкоти
Продукти: 300 г мед, 120 г пудра захар, 1 супена лъжица какао, 1/2 бакпулвер, 2 яйца, 700 г и повече брашно (фино).
Техника на приготвяне. От всичките продукти се приготвя еластично тесто, което се оставя да отлежи 3-4 часа. След това се разточва на части и с формичка се изрязват фишкоти, които се подреждат нарядко в слабо намазана тава. Бишкотите се пекат в силно загрята фурна, докато получат кафяв цвят. Като изстинат, те се заливат с какаова глазура. Върху невтвърдената още какаова глазура с фунийка се правят вълнообразни линии от бяла глазура и с клечка за зъби се прекарва линия през средата на бишкотите. Така се оформят бели листенца.
Медени курабийки за чай
Продукти: 300 г мед, 180 г масло, 250 г фино брашно, 250 г грис. 1 яйце. 1 жълтък, 1 прах ванилия, 1 супена лъжица ром, половин пакетче бакпулвер, 100 г смлени орехи, 50 г кристална захар.
Техника на приготвяне. Медът и маслото се загряват леко над пара, прибавят се яйцето, жълтъкът, вани-лията, ромът и 4 супени лъжици от претегленото и смесено с гриса брашно. Всичко заедно се бие, докато се разпени, и се изсипва върху дъската в останалото брашно, в което преди това е разбъркан добре бакпулверът. Омесва се тесто, което ее оставя да отлежи два часа на по-хладно място. След това се разточва на части, дебели 0,5 см. Изрязват се различни формички, които се намазват с яйце и се посипват отгоре с орехите, смесени с кристалната захар. Пекат се в средно загрята фурна.
Медени звездички
Продукти: 150 г мед, 500 г типово брашно, 70 г пудра захар, 120 г масло, 2 яйца, 30 г ванилиена захар, 1 бакпулвер, кората от половин лимон, мармелад от цариградско грозде около 100 г.
Техника на приготвяне. Омекналото масло се размесва върху дъската с брашното и се прибавят бакпулверът, яйцата, ванилиената захар, медът и настърганата лимонова кора. Омесва се меко тесто, разточва се на части, с формичка се изрязват малки звездички, които се пекат на силно загрята фурна до блед цвят. Когато курабийките изстинат, те се намазват с мармелада и се залепват две по две. Поливат се отгоре с ЖЪЛТЪЧЕНА глазура. Украсяват се с озахарени ранни плодове и се поставят в книжни кошнички.
|
|
|
|
